неделя, 24 април 2016 г.

Шоколадова торта с цветна украса за Цветница

Днес е Цветница и дъщеря ни Лилия има празник. След тарта с рикота за моя имен ден и лимонено-кокосовата торта за имения ден на майка ми, сега беше ред за нещо по-специално за най-специалната от нас и за нас. Опитах се да съчетая любим неин вкус - шоколадов - с подходяща украса за Цветница и се получи това:




събота, 16 април 2016 г.

Пролетни опити за сладкиш с ананас - Южна Америка, тропичен климат

Вече е пролет, необратимо! Или поне десетдневната прогноза в sinoptik.bg е заредена само с малки слънчица, тук-там закрити с по-малки от тях облачета. Всички дървета вече са зелени, сутрин се чуват жизнерадостните песни на птичките (да, дори и в София), няма връщане назад!  И както е свежо навън, така ми се ще нещо свежо и в кухнята - някакъв плодов десерт, например. Но още е рано за черешите и истинските градински ягоди. И колкото и да ми се иска да ги изчакам, не става (не съм от търпеливите, знаеш!) - направих баварския крем с ягоди, но не мирясах. Така опрях до ананаса - свеж и слънчев, нищо че не е свързван с нашата пролет, а с по-екзотични места - Южна Америка, тропичен климат.
Но какво да направя с ананас, няма много рецепти за сладниши с ананас. На първо място все излиза Pineapple Upside-down Cake (обърнат ананасов кекс), пробвах го, не се впечатлихме - парчетата ананас се нареждат в съд за печене върху разтопено масло и захар (върху доста голямо количество разтопено масло и захар - 115 гр. масло и 200 гр. захар!), върху тях се изсипва кексовата смес, в която има само една лъжица масло, но за сметка на това още 115 гр захар, и така се пече, след като се изпече се обръща и може да се яде и топъл. Да, но не ни хареса, не ни беше нито достатъчно свежо, нито достатъчно плодово, тъй като ананасите стоят върху кекса и някакси нямаше цялост и завършеност. 
Не ме напусна, обаче, желанието да направя сладкиш с ананас, тази негова свежест и сочност не може да не могат да се инкорпорират в десерт! Продължих да търся рецепта и намерих, в книгата на Ивелина Иванова "50 неустоими десерта" - Ананасови пастички с шоколад, като леко я промених и постигнах ето този резултат - вкусно, свежо, плодово и красиво, според мен! Препоръчвам ти го, докато на пазара се появят нашенските сезонни плодове! 






сряда, 13 април 2016 г.

Небаварският баварски крем с ягоди

Всъщност, баварският крем е френски. Също като при много други рецепти, напр. френските кроасани, строго национален произход е трудно да се определи. Историята в този случай гласи, че в края на 17 и началото на 18 век много френски готвачи работели като придворни в двореца на фамилия Wittelsbach в Бавария. Те научили рецептата за крема или за нещо сходно на него, докато работели като кралски готвачи, а когато се завърнали във Франция продължили да го приготвят и го нарекли Creme Bavarois - Баварски крем на областта, където за пръв път го открили и където е създаден. 

Баварският крем представлява  crème anglaise (яйчен крем)  с желатин, разбити белтъци, сладкарска сметана и съответния аромат. Приготвя се във форма, от която се изважда след като изстине и се стегне, което прави десерта толкова красив, колкото и вкусен.  



 

събота, 9 април 2016 г.

Риболита, повече от супа - вкус от Тоскана

"Това е гъста, затрогваща супа от бял боб, вездесъщия хляб и зеленчуци. Както подсказва самата дума ribollita (претоплена), лесно бихте могли да спретнете супата от остатъците от обилната вечеря например. Според класическата рецепта парчетата хляб трябва да бъдат добавени в тенджерата накрая. Тосканците слагат зехтин във всяка отделна порция. Ако не сте орали цял ден, тази супа с малко салата идеално ще ви засити. За нея може да използвате всякакви зеленчуци." 
от "Под небето на Тоскана", Франсис Мейс

Не мога да допринеса с нищо към това описание, освен да споделя как и с какви продукти аз направих тази традиционна за Тоскана супа, в която се слага от безсолния тоскански хляб. Придържах се към рецептата за Ribollita на Франсис Мейс, но разделих количествата на три, тъй като не исках да приготвям 15 порции супа.




сряда, 6 април 2016 г.

Безсолният тоскански хляб Pane Toscano

Освен ако не си на диета без сол или по принцип не си привикнал да ядеш безсолно, този хляб едва ли ще ти хареса, ако опиташ само хляб без нищо към него (за разлика от Гръцкия хляб с маслини, напр., който може да се яде и без друго). Но ако си отрежеш филийка от безсолния тоскански хляб и си сложиш отгоре парче пекорино, или прошуто, или си препечеш филийката, натъркаш я с чесън и я натопиш в зехтин, ще разбереш защо тосканците и до днес продължават да правят хляба си без сол, въпреки че историческата причина за това отдавна е отпаднала.  А са започнали да го правят без сол, заради данъка върху солта, наложен през средните векове. За да покажат недоволството си, хлебарите отказали да слагат сол в своя хляб. Така и до ден-днешен в Тоскана и ... понякога в България :)


събота, 2 април 2016 г.

Ньоки по римски, от грис, не от картофи

Едно от най-забавните неща, свързано с италианската кухня е фактът, че някои от нейните най-определящи съставки, всъщност не са европейски. Преди европейците да достигнат до Америка в края на 15 век и да се завърнат с откритите там култури  и семена за тях, Европа не познава доматите, царевицата, чушките, или картофите. Но на тези "дарове на Америка", както много удачно ги нарича Елена Костюкович в издадената наскоро и в България книга "Храната - италианското щастие", са им необходими още почти два века, за да се убеди тогавашното население в полезните и вкусови им качества  и да започнат да се използват ежедневно. В земите на днешна Италия преди 17 век, няма да открием нито  домати, които да се използват за сос за пица, напр., нито лют червен пипер за добавяне на пикантност, нито чушки за консервиране в зехтин, нито  царевица за полента, нито картофи за ньоки - всички тези основни съставки, без които ни е трудно да си представим италианската кухня.

Въпреки това,  бихме открили  полента и ньоки, но те просто няма да са от царевица и картофи. Преди царевицата, полентата е от други зърнени храни като ечемик.  Ньоките, също са направени от други съставки. Един от най-известните примери за ньоки преди картофите са тези, известни като ньоки по римски или Gnocchi alla Romana, които са направени от пшеничен грис.