Септемврийска почивка на Пелион и какво да правим, когато времето не става за плаж!

Ако си фен на почивките в Гърция, но Халкидики вече ти е поомръзнало, а не ти се занимава с фериботи, за да стигнеш до някой от островите, то полуостров Пелион е мястото за теб (и за мен!). Пелион е планински полуостров във формата на кука, врязан в Егейско море - красиво съчетание от планина, море, маслинови горички, екзотични плажове, китни села и вкусна храна - лайтмотивът на този блог!

В гръцката митология планината Пелион (кръстена на митичния цар Пелей, баща на Ахил) е родината на кентавъра Хирон, учител на много от древногръцките герои, като Язон, Ахил, Тезей и Херакъл.

Днес Пелион е част от регионалната единица Магнезия с главен град Волос  и обхваща двадесет и четири села с автентична архитектура и каменни сгради, изградени върху тераси по склоновете,  които предлагат прекрасна гледка към съседните хълмове и морето. Някои от малките населени места не се считат за села, защото са обитаеми само през лятото и имат освен няколкото къщи, по 1-2 хотелчета и толкова таверни само. 

Достъпът до някои такива места е само по тесен път, пътечка от съседно село или по море.

Засега впечатленията ни са за селищата от крайбрежието откъм Пагасетийския залив, с изключение на с.Платания, което е от другата страна на полуострова, срещу остров Скиатос. За Платания съм ти споменавала, когато ти споделях рецептата за Гръцка мусака. Малките китни селца Като Гацея, Кала Нера, Афисос, Лефокастро, Каламос, Хорто, Милина се редуват с не особено големи плажове и малки диви заливчета - едни със златист пясък, други с дребни камъчета, но всички уникално красиви. 

Атракция тук са многобройните крайбрежни таверни и кафенета разположени буквално от двете страни на пътя, разделящ селото от морето, често дървените масички и столове са направо на пясъка.

Отсядали сме в Хорто, Милина и два пъти в Платания, но което и от селцата да избереш, няма да съжаляваш. Тук, обаче ще споделя впечатленията си не от селата, в които сме почивали, а какво да правиш в случай, че някой от дните не става за плаж или дори и да става си от онези, които не ги свърта много-много на едно място и предпочитат да попътуват и да видят нещо ново, вместо да си седят в хотела, да четат книга/играят карти и да се ядосват, че времето не е слънчево. 

И така, предлагам ти да отделиш един ден за посещение на Агия Кириаки или Agia Kyriaki. Всъщност този ден няма да ти е необходим само за самото селце, а и за пътя до там и обратно, защото както споменах вече, тук пътищата са добри, но са тесни и с много завои и малките разстояния се изминават за повече време, отколкото ти се вярва. А и като спреш един-два пъти да се полюбуваш на някоя гледка и да снимаш, времето напреднало!

Агия Кириаки е малко рибарско  село на 25 километра от Милина, където перлено белите къщи се простират амфитеатрално по брега на морето, а на пристанището ще видиш пъстра колекция от рибарски лодки, яхти и корабчета.

По минаващата през цялото село „главна“ уличка ще може да се насладиш на живописни и артистични кътчета, алеи и дворчета, с много цветя и други местни интересни обекти (и субекти).

И най-вече, ще имаш възможност да опиташ прясна риба и морски дарове в една от двете таверни, разположени направо в морето - буквално. 

Аз мога да споделя впечатления само за едната таверна – To Moyragio, тъй като само нея сме пробвали и при двете ни посещения в селото - първото беше преди две години и тогава изборът ни беше на случаен принцип, а сега като видяхме, че всичко си е по старому (същият собственик със същия „помощен персонал“), нямаше нужда да пробваме нещо друго.

Тук се предлага традиционното за рибните таверни - салати, предястия и прясна риба. Атракцията в това заведение е, че избраната от теб риба се чисти пред очите ти, на маса до морето и се изплаква с вода, директно от морето - по-истинско няма накъде!

Собственикът и „помощниците“ също са доста колоритни - гостоприемни, любезни, без угодничество, с мнение относно поръчките, което е само в твоя полза. 

Обслужването е бързо и на ниво, както се и очаква и за каквото сме дошли!

Този ден, освен ципура, зарган, бакалярос, се предлагаше и риба меч, а също и риба скорпион. Поръчахме и от двете, за да не съжаляваме по-късно, че сме имали възможност, а не сме се възползвали!

Е, поръчахме и друго от асортимента, освен двете риби - например пресен октопод, който свалиха пред нас от въжето за сушене. Така или иначе, всичко беше много вкусно!

 

 Десертът беше плодове! Свежо!

Не пропуснахме и гръцкото кафе!

Честно, не ни се тръгваше!

Ако сега си на почивка наоколо, отиди в това селце и в тази кръчма и заради мен, че не знам как ще изчакам до следващия септември!