неделя, 6 август 2017 г.

Ваканция във Франция - от Алпите до Прованс. Част първа - Шамони Мон Блан

От Лазурния бряг до Ла Манш, от Париж до Прованс, от Алпийските върхове до долината на Лоара… няма как да видиш всичко от Франция наведнъж, но можеш да започнеш от някъде, както направихме най-после и ние. Видяхме малка част, но мисля, че добихме представа и материал за размисли и бъдещи планове. Престоят ни беше разделен на две, в двете много различни една от друга области на Франция - Савойските Алпи и Прованс. През първата половина бяхме отседнали в Шамбери, откъдето посетихме Шамони-Мон-Блан, Анси и Лион, а през втората половина се настанихме в малкото люберонско селце Сеньон (Saignon), откъдето пък ходихме до Авиньон, Екс-ан-Прованс и по-малките градчета наоколо.   
Nos vacances françaises е вече зад гърба ни, но сега пък ми предстои не по-малко приятната част от споделянето на впечатленията, местата, снимките и изобщо моментите, които по някакъв начин задържаха вниманието ми. А впечатленията ми са много и разнообразни – предимно положителни като имаше и някои разочарования или по-точно разминавания с очакванията, което обаче не се отрази на цялостната оценка на пътуването ни като едно от най-интересните. Няма да се спирам на подробности, ще ти разкажа и най-вече ще ти покажа само най-важното, колкото да събудя любопитството ти и сам да тръгнеш към твоята ваканция във Франция.
И така, започвам с Шамони Мон Блан или накратко Шамони, разположен в департамент От Савоа на регион Рона-Алпи в подножието на Алпите и на най-високия връх в Европа – Мон Блан.

четвъртък, 6 юли 2017 г.

Лято. Диня и сирене.

С намигване към любимата Италия, в припряно (вече) очакване на двуседмичния летен отпуск и почивка, ти представям по един малко нетрадиционен начин класическото съчетание диня и сирене. Диня-пица.

четвъртък, 22 юни 2017 г.

Торта „Sans rival“. Без конкуренция.

Sans rival  е торта от Филипините, направена от целувчени блатове с ядки и маслен крем. На френски името на този десерт означава "без съперник" и наистина  е така! Тази рецепта има френски произход и има своите корени от тортата с блатове от белтъци и бадеми и/или лешници Dacquiose. Тя може да бъде хрупкава или леко дъвчаща, в зависимост от това колко хрупкави са целувчените блатове и колко дълго я оставиш да престои в хладилника. Аз оставих тортата в хладилника за една нощ и тя стана сочна, леко дъвчаща, наподобяваща нуга. Ядките са хубав хрупкав контраст, а ароматът на ванилия добавя нотката екзотичност, явяваща се напълно свойствена за тъкмо тази торта. Като цяло, успех!
 

събота, 10 юни 2017 г.

Да хапнем кюфтенца от тиквички и дзадзики на "балкона на Пелион" - с. Макриница

За полуостров Пелион и едноименната планина вече съм ти разказвала, но днес цялото ми внимание е насочено само върху едно от двадесет и четирите селца, разположени на полуострова, а именно Макриница. Селото е наричано "балкона на Пелион", защото е известно с великолепните гледки към Волос и Пагасетийския залив, на които можеш да се любуваш докато опитваш от традиционните гръцки мезета и предястия, включително и тези, които ти предлагам днес – кюфтета от тиквички с фета сирене и млечна салата дзадзики.

четвъртък, 1 юни 2017 г.

Kirschenmichel - немски черешов сладкиш

Все ми се струва, че в традиционната българска кухня няма достатъчно предложения за сладкиши с плодове като ягодите и черешите. Даже не се сещам за нито един. Което е малко странно като се има предвид географското ни положение. От своя страна обаче, немската кухня изобилства от печива с наименования от сложни съществителни, на които първата част е някакъв плод, а след това следва някое от всичките –torte, -kuchen, -gebäck, -kekse, -plätzchen, -strudel и други, от които да си избираш.  Може би и затова почти всичките ми предложения за сладкиши с плодове са все с немска жилка. Такива са и любимата ми торта Шварцвалд, и сладкишът с ягоди и ревен, и ягодовият сладкиш, такъв е и днешният черешов сладкиш Kischenmichel, който даже не знам как да преведа, но е идеален за сезона на черешите.

събота, 27 май 2017 г.

Предизвикай слънцето със скара на открито - шишчета от скариди и агнешко с марината пири пири

Мисля, че вече е крайно време да извадим скарите и да си приготвим нещо на открито (нищо, че пак се очертава дъждовен уикенд) - все ще се намери някое навесче, беседка или любимата на българина лятна кухня, под чиято стряха да инсталираме скарата. За целта съм ти приготвила шишчета от скариди и от агнешко, мариновани с пикантната смес пири пири, които са толкова апетитни, че току виж привлекли и слънцето да се покаже иззад облаците.


неделя, 21 май 2017 г.

Разходка до Долината на розите и как да си направим захаросани розови цветчета

Ако не си ходил в Розовата долина  през май, си пропуснал много, а ако си ходил, знаеш за какво говоря – сега е точният момент – започва цъфтежът на българските рози, който ще продължи най-много две-три седмици, нямаш много време  да се насладиш на цъфналите розови градини. А гледката си заслужава! Полетата на Подбалкана, между Клисура, Сопот, Карлово, Калофер, Казанлък и селата около тях, са като извадени от рекламна брошура на България. Спри, слез от колата и погледай, дишай дълбоко – ароматът на розите е толкова силен, че не е нужно да се доближаваш до някой от розовите цветове, и слушай – птичките са като полудели, надпяват се една през друга! Благотворното действие на гледката, аромата и звуците ще ти доставят такова удоволствие, ще ти донесат такова спокойствие и ще те заредят с такава енергия, каквито няма как да си набавиш лесно в градската среда!

събота, 13 май 2017 г.

Пилешки фахитас с чушки чипотле, гуакамоле и царевица

Днес ще ти кажа как без особени усилия да си направиш едно от най-популярните ястия в мексиканската кухня – фахитас - идеални за лек обяд на семейството или неангажираща вечеря с приятели, защото се приготвят и споделят лесно, търпят импровизации, както в продуктите, така и в поднасянето и са много-много вкусни. Особено съчетани с други две емблеми на мексиканската кухня – тортили и гуакамоле.

събота, 6 май 2017 г.

Маргарита на разсъмване, маргарита на здрачаване

В моя перфектен свят, пиенето на коктейл не е само занимание от време на време през лятото. В моя перфектен (въображаем) свят сезонът винаги е лято, горещо е, но не непоносимо, с лек ветрец и тук там някое (бяло) облаче и пиенето на коктейли е системно действие, извършвано най-вече на здрачаване, на открито, в приятна атмосфера. А приятната атмосфера за мен се създава от хората и мястото – за хората ясно, а мястото може да е някое градско площадче, крайбрежна алея, оживена пешеходна улица със заведения отстрани с обърнати към хората столчета, планинска хижа, селски двор, градски двор, няма значение толкова конкретното място, важното е да е такова, което ми създава усещане за спокойствие и доволство.
За щастие, в моя реален свят, дори когато още не е лято и се очертава дълъг дъждовен уикенд, мога да пренеса някои елементи от въображаемия ми свят и да си направя много приятна атмосферата дори и в апартамента ни в осеметажния блок в средностатистически софийски квартал. Постига се лесно, с едни прости кексчета Маргарита, забъркани след вечеря, на здрачаване, а докато кексчетата се пекат, забърквам и по един коктейл Маргарита-класика с мексикански привкус!

събота, 29 април 2017 г.

Ризото Примавера – предястие, първо или второ!? Или един бърз преглед на типичното италианско меню.

Тези дни правих ризото и по-точно risotto primavera (пролетно ризото) и не че е нещо специално, но оранжевите моркови и зелените аспержи така ми зарадваха окото, че реших да ти ги покажа.


Но като тръгнах да описвам ризотото като предястие, се сетих, че всъщност в едно италианско меню ризотото не се намира в категорията предястия или ANTIPASTI, а е в следващата категория – PRIMI, които съвсем не са точно предястия, а нещо между предястието и второто - SECONDO, а ако пък отделим зеленчуците от ориза, ето една типична гарнитура, както малко неправилно превеждам една отделна категория ястия в италианското меню – CONTORNI. Така, чудейки се как най-точно да класифицирам моето ризото, направих един бърз преглед на едно типично италианско меню.

неделя, 9 април 2017 г.

Козуначена торта с крем муселин за Цветница

Днес е Цветница и моето дете с име на цвете има празник. Това е един от любимите ни празници и когато сме си в София на този ден, си спазваме традиция – сутринта отиваме до църквата, в която дъщеря ни е кръстена - почти всеки път има много хора и отнема време докато минем през ритуала с върбовите клонки, но чакането не е неприятно, а някак успокояващо и зареждащо, след това се разхождаме (добре, че днес поне слънчицето се показа), а след това сядаме някъде да се почерпим. Не че е кой знае какво, но е нещо, което ни харесва, сближава и ни доставя удоволствие. Следобед – свободна програма - дъщеря ни се е уговорила с приятели да продължат с празнуването, така че ние с баща й нямаме ангажименти. А, забравих, в събота вечер правя торта, за да имаме за закуска нещо по-специално, нали е празник! Тази година избрах да направя козуначена торта с един много вкусен крем муселин с добавен аромат на ликьор Бейлис. За блатовете използвах един от тосканските козунаци, които направих преди няколко дни. С удачното съчетаване на ароматите от козунака и тези от крема, със сочните блатове и кадифения вкус на крема, заедно с бадемите и шоколада, се получи една изключително вкусна торта.


неделя, 2 април 2017 г.

Schiacciata di Pasqua - тосканският козунак

Остават две седмици до Великден, така че имам време да пробвам някоя и друга чуждестранна великденска рецепта, преди да се съсредоточа върху традиционните за българската ни трапеза козунаци, яйца и агнешко. Миналата година пробвах английските великденски кифлички Hot Cross Buns, а тази година вниманието ми се спря на Schiacciata di Pasqua от Тоскана (каква изненада!). А ако трябва да съм по-конкретна, избрах версията, която се приготвя в Сан Джиминяно, където този тоскански великденски сладък хляб, много наподобяващ нашия козунак, се нарича sportellina.

сряда, 29 март 2017 г.

Ягодов сладкиш за пролетно настроение

Няма нищо по-хубаво от ... хубавото време! (Не се смей на „дълбокомисленото“ ми прозрение!) Така е. Богомил Райнов може и да е смятал, че „няма нищо по-хубаво от лошото време“  и чак написал роман с това заглавие, но сега, времената са други J! Сега се радваме на слънцето, цъфналите дървета, цветята, птичките, дългия ден... Изобщо, пълно щастие! Аз, лично, нямам логично обяснение, как може страни като Норвегия и Дания с максимална годишна температура от 21 градуса по Целзий, да са с най-висок индекс на щастието! Явно други неща са от значение, но за мен точно в този момент, когато започва хубавото време и се очаква то да продължи поне още  шест пълни месеца, този феномен е необясним. Възможността да се радваме на дълги дни със слънце и топлина е едно от нещата, които трябва да ценим по-високо.  А в чест на настъпващата пролет направих един много пролетен, свеж и приятен ягодов сладкиш.

петък, 24 март 2017 г.

За една салата от Лиеж, Белгия - Salade Liegeoise

Бира, шоколад, гофрети... Белгийското кулинарно наследство е съкровище за всеки кулинар по света! Но освен изброените емблеми на белгийската гастрономия, има много местни специалитети, които са не по-малко ценни.
Такава е Salade Liégeoise,  кулинарно съкровище с произход град Лиеж, за който съм ти разказвала в Един ден в Лиеж. 
Малко се зачудих дали да превеждам на български името на тава ястие  - лиежка салата хич не ми звучи добре, затова реших да оставя името на френски, също като Salade Nicoise  (от Ница), а и  Salade Liégeoise звучи по изискано, елегантно и … по-вкусно J!