На вкусен път с Татяна: Ваканция във Франция - от Алпите до Прованс. Част трета - в сърцето на Люберон, Прованс

Стигнахме и до Прованс. Всеки е чувал и чел, че Прованс е земята на лавандуловите полета, маслиновите горички, склоновете с лозя, ослепителните цветове и кристална светлина, красиви градове още от римско време, малки и живописни селца, закътани абатства и красиви имения. И наистина е така. И всичко това под едно огромно, наистина огромно, синьо небе. А сега си представи хиляди, хиляди туристи, нетърпеливи да видят, вкусят, усетят, запомнят и снимат тази красота. Е, картинката вече е друга, пак е красиво, но спокойствието и уединението, така прилягащи на изброените прелести, са абсолютен лукс и тръгвайки към Прованс, е добре да имаш предвид и това, за да не се разочароваш. За няколкото дни тук успяхме да видим от всичко по малко, като имахме късмета да сме отседнали в едно не толкова известно сред туристите селце, което ни служеше за отправна точка за разглеждане на района. Днес ще ти разкажа за Сеньон, Апт, Менерб, Лакост и Русийон, разположени в сърцето на Люберон.

„Нашето“ селце, от което сутрин тръгвахме на обиколка и надвечер се прибирахме, е Сеньон (Saignon) - спокойно и тихо място, което можеш да разгледаш за около половин час. Докато се разхождаш по тесните улици, погледът ти се спира на площадче с красив фонтан, живописни сенчести местенца и красиви стари къщи, обрасли в бръшлян или друга някаква зеленина. В Сеньон постоянно работи само едно заведение – пекарна-кафене-бистро, а за вечеря можеш да избираш между две ресторантчета – едно в селцето и едно в нашия хотел. Има и две-три други заведения за хранене и едно магазинче за сувенири, но те работят само по няколко часа през деня и то не всеки ден.

И това е. Тук можахме да се насладим на простички удоволствия без дразнещото присъствие на много други туристи – кроасан (вече не се питам Френски ли е френският кроасан?, знам отговора) или тарталета с кафе за закуска, чаша пастис или розе, последвана от приятна вечеря с местни продукти или специалитети.

До Сеньон се стига лесно, намира се на около 3-4 км от Апт. Това селце е кацнало на върха на хълм зад голяма скала, доминираща в долината.

А, има и кметство, и църква, и крепост, откъдето се откриват прекрасни гледки към равнините и планината Люберон.

Благодарение на своята крепост, Сеньон играе ключова отбранителна роля за град Апт, атакуван през вековете от многобройни нашествия, но все пак пощаден някакси от най-голямото нашествие през последните години – това на туристите.

Apt се намира в сърцето на природния парк Люберон.

Този приятен град, с население от над 11 000 души, е сравнително голям за местните стандарти. Апт е заобиколен от някои от най-живописните селца на Люберон и това го прави идеално място и отправна точка за разглеждане на целия регион. Старият град, заобиколен от стени, датира главно от Средновековието. Това е лабиринт от тесни улички, сводести проходи и малък фонтан в центъра на площада, като всичко е изградено около катедралата „Св. Ана“.

Днес Апт е известен със захаросаните плодове, производството на лавандулова есенция и керамика, но още по-известен е със своя пазар, който се провежда в старата част на града от 1504 г.

Обявен за един от 100-те най-значими и впечатляващи пазари във Франция, пазарът се провежда всяка събота сутрин, когато местни производители разпъват сергии из уличките по целия град. Буквално градът се преобразява и се превръща в един голям супермаркет на открито. Тук се предлага всичко (или почти всичко) – от маслини, различни тапенади, плодове, зеленчуци, пресни сиренца от козе мляко, по-зрели сирена, месо и колбаси, покрити с пипер и провансалски подправки, мед, риба, стриди, подправки и зехтин през цветя, снопчета лавандула и сапуни, до покривки, кърпи, кошници и всякаква домакинска посуда – производителите щедро хвалят продукцията си и предлагат да опиташ, да пипнеш, да помиришеш... просто рай за кулинари и наслада за ценители.

Тръгваме си с торбички с маслини, тапенада, подправки, сирена, колбаси, мед, сапунчета, торбички с лавандула, покривчици с провансалски мотиви за подарък и др.

Няма съмнение, че това е Прованс, който ми харесва!

Продължаваме към селцето Менерб. Да, същото, описано от Питър Меийл в „Една година в Прованс“. То е кацнало на хълм и отдолу изглежда като от друг век и за щастие, никакво съвременно строителство не го загрозява.

Вече наближаваше обяд и имахме желание да обядваме в едно ресторантче, препоръчано ни от приятели, но нямаше места, а и да имаше, беше такава жега под чадърите на ресторанта, че едва ли щяхме да оценим подобаващо храната, въпреки невероятните гледки, които се откриваха от терасата му.

След кратка разходка из живописните, но напечени от слънцето каменни улички, се отправихме към следващото селце – Лакост.

Известният замък, принадлежащ на Маркиз Дьо Сад, се намира тук. През 1771 г. маркизът пристигнал от Париж, за да избяга от скандалите, предизвикани от фриволното му поведение (да кажем, твърде либерално за епохата).

Той намерил убежище в замъка, който принадлежал на дядо му. Днес замъкът (или останките от замъка) принадлежи на Пиер Карден. По проект на известния моден дизайнер е изградена оригинална сцена, притежаваща уникална акустика и тук се провеждат често концерти и различни светски събития. Около останките от замъка са инсталирани интересни скулптури, а отгоре можеш да се насладиш на красивата панорама.

Продължаваме към Русийон, едно от най-впечатляващите селца в Прованс, което е от “задължителните“ за посещения места. Веднага щом пристигнеш в селото ще бъдеш очарован от атмосферата. Разположено в сърцето на едно от най-големите находища на охра в света, Roussillon е изключително красиво място - червените, жълти и кафяви нюанси на почвата са във впечатляващ контраст с пищните зелени пинии. Яркото синьо на провансалското небе и изключителната светлина правят това място магическо.

Но преди да продължим с разглеждането, в самото начало на селото най-после намираме заведение със свободна маса на сенчесто и прохладно място и сядаме за обяд. Като се има предвид, че беше напълно случаен избор, бяхме много приятно изненадани. Аз си поръчах омлет с провансалски билки, който ми се видя прекрасен. Дали заради напредналото време или заради чудесното розе и прекрасната гледка, или заради всичко взето заедно, но това беше един чудесен обяд.

Имаме отново сили да продължим разходката по уличките на селото. Цветовете на къщите варират от керемидено червено през розово до пурпурно. Тук може да се види и старата кариера за производство на охра. Преди ерата на синтетичните бои, добиването на охра в кариерите е било основната индустрия в Люберон.

Изпълнили програма-максимум за деня, се прибираме в Сеньон, където ще седнем край басейна на хотела и ще си налеем по чашка пастис или розе и ще си направим чудесна вечеря с продуктите, които си купихме от пазара в Апт – една от най-хубавите ни вечери в Прованс и изобщо във Франция.