неделя, 17 септември 2017 г.

Ваканция във Франция - от Алпите до Прованс. Част четвърта - Авиньон, Л`ил сюр ла Сорг и Фонтен де Воклюз, вечеря по провансалски и рецепта за Soupe au Pistou

Прованс не е само полета с лавандулови, маслинови или лозови насаждения, малки средновековни селца, пасторални пейзажи и пазари с местни продукти, какъвто се опитах да ти го покажа в третата част от разказите за нашата Ваканция във Франция. Прованс е място, където има градове като Авиньон, Л`ил сюр ла Сорг и Фонтен де Воклюз, които са далеч от селската идилия, с която се свързва провинцията, особено през месеците юли и август, когато тук се стичат хиляди, хиляди туристи, вкл. и ние. Но въпреки това, посещението си струва, всяко от тези места има своето очарование и притегателна сила. А и през целия ден на обиколката по тези места, знаехме, че вечерта ни очаква вечеря на тихо и спокойно място.



Първата ни спирка от обиколката за деня е Авиньон - столицата на християнска Европа през Средновековието. Намира се в самото сърце на Прованс (разстоянието от Сеньон до Авиньон  е около 65 км и се взема за около час). Обкръжен от масивни крепостни стени, градът е примамливо средище за почитателите на изкуството.
В центъра на Авиньон се намира Папският дворец – най-големият готически дворец, в който през далечния XIV век се е разполагала резиденцията на най-висшите католически духовници (от 1309 до 1378 г.). По-скоро крепост, отколкото дворец, тази популярна забележителност със своята назъбена фасада и процепи вместо прозорци се издига величествено над Авиньон.

Друга емблема на града е авиньонската катедрала Нотр дам дьо Дом, разположена над Папския дворец.

Днес Авиньон е център на различни културни събития – концерти, филмови и музикални фестивали като най-популярният е „Театралният Авиньон“, в разгара на който беше и нашето посещение тук. Той привлича хиляди туристи, театрали, трупи и любители на шестото (и седмото) изкуство, които стават свидетели на световни премиери на театрални и музикални постановки, както и независими европейски филми.

Централно място по време на фестивала е Place de l'Horloge, на който се намира готическа часовникова кула, операта, кметството, пълно е с кафенета и ресторанти, тук е и въртележката Бел епок.

Извън стените на града е прочутият Мост на Авиньон (Pont Saint-Bénézet или Pont d'Avignon). Известният от популярната песничка мост се простира над река Рона. Строен е между 1177 г. и началото на 1185 г. В средата на XVII в. е частично отнесен от водите на реката. Днес са останали само четири от всичките 22 свода и параклисът “Свети Никола”. Най-добре се вижда от отсрещния мост над реката.


Папският дворец, мостът и катедралата Нотр Дам дьо Дом са обявени за световно наследство на ЮНЕСКО.
След Авиньон се отправяме към едно по-малко градче - L'Isle sur la Sorgue, което е едно от онези места в Прованс, които човек трябва да види. Градът е разположен върху пет острова, разсечени от ръкавите на река Сорг. 

Тук всяка неделя се провежда вторият по големина антикварен пазар във Франция след този в Париж, повече от 500 brocanteurs (антиквари) се събират тук, за да покажат своите съкровища на клиенти от цял свят  - представи си какъв наплив на хора привлича този пазар! Ние пристигнахме в неделя следобед и броят на посетителите беше пооредял, което в никакъв случай не значи малък. Все още любителите на стари предмети или haut bric-a-brac, както е модерно да се наричат, можеха да се полюбуват, ако не и да се сдобият с нещо ретро, винтидж или даже антика. А кулинарните блогъри много обичат стари покривчици, чинии, чашки и всякакви интересни джунджурии за трапезата, които да украсят поредната презентация.

И тук да отворя една скоба във връзка с модата да откриваш стари неща и да ги носиш или използваш за декорация. Не че има формално правило по въпроса кое е винтидж, ретро или антика, но пък има неофициално мнение, което другите са приели, за да не стават световни обърквания и то е: винтидж са предмети на повече от 50 години, но на по-малко от 100. Ако парчето, което държите в ръцете си е на 150 години и повече, не го изпускайте, това е антика. Докато предмети от преди 20 години, са само ретро, нищо повече. Но, освен ако не си някой маниак, това няма значение - ако нещо ти харесва и ти е по джоба, вземай го, после му мисли дали е на 20, 50 или 150 години. Иначе, улиците покрай река Сорг са много приятни за разходка, а има и огромен брой ресторанти и кафенета.


Една от основните забележителности на града са десетките водни колела, няколко все още работещи, разположени из каналите на реката.

След малка почивка и по една разхлаждаща напитка, бързаме към следващата спирка в програмата. 

А бързаме, защото имаме резервация за вечеря в един от двата ресторанта в Сеньон, където сме отседнали.
Фонтен дьо Воклюз e мястото, където река Сорг извира от земните недра. Fontaine de Vaucluse е наистина едно от най-посещаваните места – буквално е пренаселено. 
А притегателната сила тук е намиращият се съвсем наблизо един от най-пълноводните природни извори в света.  
 

Фонтен дьо Воклюз се намира по протежението на клисура, в подножието на която е изворът на река Сорг - място, което е вдъхновило Петрарка, който е живял тук през 14-ти век, да съчини много от сонетите, посветени на Лаура.
До самия извор се стига като се тръгне от центъра на градчето, площада на колоната, нагоре срещу течението на реката. Той е на около 15-20 минути пеша от Place de la Colonne. По пътя можеш да поспреш в някой от многобройните ресторанти, кафенета, музеи и магазини за сувенири, наредени отстрани.

Фонтанът или изворът на Воклюз е разположен в подножието на стръмна скала с височина над 200 метра, и е най-голямият извор във Франция. Той е и петият по големина в света, с годишен поток от 630 милиона кубически метра,  средният дебит е 22 m3/сек. - най-високият във Франция и може да достигне 110 m3/сек. след топенето на снеговете през пролетта. Механизмът за надигането на водата остава загадъчен. В действителност това е едно френско „Дяволско гърло“, не е известно на каква точно дълбочина се намира изворът, като много водолази, изследователи и всякакви любопитни и смели люде, вкл. Жак Ив Кусто, са правили своите безуспешни опити в разкриването на природния феномен. Едва през 1985 г. тайната на произхода му е частично разкрита, като е пуснат робот, който достига на дълбочина 308 метра, което обаче съвсем не било дъното.  


С природното чудо – изворът на река Сорг, приключваме туристичестките обиколки за деня, за да се върнем в Сеньон за нашата вечеря в Le comptoir de balthazar   

Навъртахме се около ресторантчето от първия ни ден в Сеньон, но петте маси на терасата му бяха неизменно заети, така че трябваше да си направим резервация, за да опитаме предложенията от менюто, написано на черната дъска пред входа и включващо типични провансалски специалитети. Оказа се, че не само изглежда, а и наистина е от тези ресторанти, които Питър Мейл описва в „Отново Прованс“ - „от типа ресторанти, които човек очаква да намери след целодневно шофиране: вкусна храна, хубаво вино и уют в равни дози“.  
Малък семеен ресторант, в който жената готви (или поне със сигурност е ангажирана в кухнята), а мъжът посреща, приема поръчките, напътства в избора, сервира и изобщо взема активно, но не натрапливо, участие в приключението "вечеря за трима по провансалски". Няма друго меню, освен това, изписано на черната дъска пред входа, а то се състоеше от три предложения за предястия, три или четири за основно и четири десерта плюс сирена, така че с различните си поръчки успяхме да опитаме почти цялото меню.

Започнахме с аперитив – le vrai pastis de Marseille (естествено, в Прованс сме!), поднесен с хапки с тапенада, които докато се усетя да снимам, изчезнаха от чинийката.


Последва предястието - Anchoiade (типично провансалско просто ястие, състоящо сос от аншоа, каперси, зехтин и чесън, поднесен с нарязани сезонни сурови зеленчуци (домат, краставица, ряпа, морков, чушка, тиквичка, гъби и др.)  – много свежо, неангажиращо и вкусно;

- супа писту (провансалска зеленчукова супа, допълнена с местния, подобен на италианското песто, сос писту, рецепта за която ще споделя по-надолу) – ако си опитвал италианско минестроне, няма какво да те изненада;

- запечени палачинки, пълнени с козе сирене - това предложение се оказа изключително интересно и невероятно вкусно.

Следва поръчката на основното, придружено с божественото провансалско розе – аз и преди си бях фен на розето, но тук то си спечели още един почитател в лицето на съпруга ми.
Основното – веднъж Daube de Boeuf a la Provencal (телешка яхния по провансалски), веднъж Tagine de Poulet aux Pois Chiches (пилешки тажин - все пак Мароко е бивша френска колония и съвсем близо до Прованс) и веднъж Ravioli a la Provancale (отново), поднесени с чиния със зеленчуци, прошуто и пъпеш. 


Тук ще употребя само една дума и тя е „наслада“. Наслада от хубавата проста храна, която е далеч от полетите на гастрономическата фантазия и артистично аранжираните малки порции в модерните ресторанти, но тук обаче, в това тихо и спокойно селце, нищо не може да й съперничи.
Най-после бяхме в заведение от тези, които очаквахме да срещаме едва ли не навсякъде из Прованс, а всъщност се оказа, че са голяма рядкост и човек трябва да разполага предварително с информация, за да може да се наслади на типично провансалска кухня, атмосфера и усещане.

Приключихме с десерт и диджестив и приповдигнато настроение.

Стана дълга публикация, но ще я удължа още малко с рецептата за Soupe au Pistou - традиционната провансалска зеленчукова супа, чудесен избор за все още горещите обедни часове.

Рецептата е адаптирана от книгата French Food and Cooking.

Необходими продукти:

15 мл зехтин
1 глава лук, нарязана на ситно
2 скилидки чесън, ситно нарязани
2 моркова, нарязани на кубчета
1 стрък целина, нарязана на кубчета
2 литра зеленчуков бульон
1 ч.л. Провансалска подправка
2 тиквички, нарязани на кубчета
1 картоф, нарязан на кубчета
1 ч.ч. грах, сварен
1 ч.ч. боб, сварен
1 ч.ч. зелен фасул, нарязан
2 домата, нарязани на малки кубчета

за сос писту:
1-2 скилидки чесън
60 мл зехтин екстра върджин
1 ч.ч. листа от босилек
4 с.л. настърган пармезан

Начин на приготвяне:
Зехтинът се загрява и в него се слагат лукът и чесънът. Разбъркват се на умерен огън, докато станат ароматни. Добавят се морковите, целината и тиквичките. Разбъркват се 2-3 мин. Налива се бульонът и се добавят провансалската подправка. Всичко се оставя да ври 10 мин.
Добавят се останалите зеленчуци. Подправя се със сол на вкус и супата се вари още 15 -20 мин. или докато зеленчуците станат крехки.
За сосът писту, чесънът и босилекът се пасират с половината от зехтина. Постепенно се налива останалият зехтин, като пасирането продължава. Накрая се прибавя и пармезанът.

Супата се сервира в чинии, като в средата се слага лъжица от соса писту. По желание се добавя още от него. И задължително - чаша розе!


 Ако искаш още от Франция, разгледай и предходните публикации за нашата Ваканция във Франция:

Ваканция във Франция - от Алпите до Прованс. Част първа - Шамони Мон Блан

Ваканция във Франция - от Алпите до Прованс. Част втора - Анси, Шамбери, савойската кухня и рецепта за тартифлет

Ваканция във Франция - от Алпите до Прованс. Част трета - в сърцето на Люберон, Прованс - Сеньон, Апт, Менерб, Лакост и Русийон



Няма коментари:

Публикуване на коментар